12 творби на знакови и изгряващи европейски хореографи ще предложи 16-ото издание на One Dance Festival. Отдавна излязъл извън рамките на културна седмица, той смени не само името си, но и визуалната си идентичност. С тематичен фокус върху Франция, реализиран с подкрепата на Френския институт, и с 5 копродукции, той ще се проведе в рамките на четири уикенда – от 10 май до 2 юни, под мотото “Dance with Everybody”. С многообразие от естетики, сюжетни обрати и изразни средства, танцът търси човешката същност. На показ са нейните абсурди и привидности, лимити и опити да се самонадскочи, духовни стремления и дигитални разширения.
Δ Под знака на изкуството на Франция ще мине първият уикенд на събитието. Началната точка на грандиозния фестивал ще постави Mazel Freten с “Rave Lucid” на 10 май от 19,30 ч. в Дома на културата “Борис Христов”. “Rave Lucid” носи в Пловдив наелектризиращата енергия на парижки нощен клуб. Нещо повече, хаус музиката, дискотечното осветление и експресивността на десетимата танцьори се миксират в зрелищен триумф на танца електроденс. Неговата магнетична и високочестотна магия залива сцени и зали в спектакъла на хореографите Брандон Масел и Лора Дефретин, основатели на френската компания Mazel Freten. Създаден от спонтанността и ентусиазма на стотици тела на дансинга, електроденс е танцов език, който всеки може да разбере и да говори.
Δ Още едно събитие от Фокус Франция ще се проведе на 11 май от 19 ч., но този път на съпътстващата сцена на Драматичния театър. Спектакълът Д̶О̶Б̶Р̶Е̶ ДОШЛИ на Йоаким Моде разглежда човешките противоречия между казаното и направеното, поисканото и полученото, замисленото и преживяното. Това е покана да надникнем в пространствата, които сдържат, ограничават и разделят, за да ги прекрачим и да преоткрием нуждата от събиране, сближаване, разбиране. Френският хореограф продължава своята работа върху свързаността и отделянето на гласа от тялото. Речевите и вокалните елементи се превръщат в независими същности, които си взаимодействат и дирижират танца. Реагиращи на ситуациите на бялата, минималистична сцена, гласовете се вихрят от едно тяло в друго, прелитат между публиката, вкопчват се в плътта и оформят действието. Те са така откъснати, че поставят под въпрос смисъла и интерпретациите.
Δ “Слава на звука, спасил вещица като мен” на французина Бенджамин Кан ще бъде представен на 11 май от 20,30 ч. в Дома на културата. Физически и звуков солов спектакъл, който превежда публиката из различни състояния. Транс, съпротива, екстаз. Моментите на тишина, прекъсващи действието, текстовете на Бенджамин Кан и музиката на композитора Лучия Рос, са контраст, засилващ въздействието. Изпълнителката Сати Вейрунес се плъзга от едно състояние в друго, размивайки границите между половете. Понякога е майка, момче, жена, вещица или неопределено същество. Солото е вдъхновено от необичайния протест на група майки от Ню Джърси през 2020 г. В разгара на пандемията, чувствайки се забравени и пренебрегнати, те се събират в местен парк и започват силно да крещят. Разбирайки нуждата от отпушване на високото напрежение заради COVID-19, New York Times открива обществена телефонна линия, така че всеки да може да “пусне” своето бреме по най-естествения начин.
Δ Финалната точка на френската линия поставя Довидас Стримайтис с “Рошаво” на 12 май от 19,30 ч. в Дома на културата. Красота, бунт, свобода, романтика, волност, скъсване с ограниченията и нормите – човешката разпусната коса, обгърнала плътта в прегръдка, символизира толкова много неща. Косата обаче не може да се движи автономно, което я отличава от останалите части на човешкото тяло – и я превръща в непривичен хореографски елемент. Досега, защото “Рошаво” е именно спектакъл за четирима танцьори и техните коси. Литовският хореограф Довидас Стримайтис разглежда опозицията между статиката на косата и динамиката на тялото, между нейната неконтролируема природа и танца като изкуството на физическия (само)контрол. Битка между реда и хаоса, това е спектакъл, в който безволевата, но свободна коса разстила символните си значения, като безгрижие, ентусиазъм, творчески порив, субкултурна естетика. И не само. Косата е граница, естествен предел, който едновременно ни отделя от света и ни свързва с това, което е физически извън нас.
Δ В страната на страстта и фламенкото ни потапя Mucha Muchacha с “Алюри и квартет жени” на 17 май от 19,30 ч. в Дома на културата “Борис Христов”. Испания е изпъстрена с културни традиции, които танцовата компания Mucha Muchacha осмисля в бъдеще продължително време. Ако днес се създава фолклорът на утрешния ден, къде би станало това? Спектакълът разказва за способността на тялото да съдържа времето в себе си и да създава чрез него. Началото му тръгва от фикцията, емоционалността и споделеното авторство в миналото – основните съставки на известните испански народни танци, които изпълнителите от компанията владеят толкова добре. Сред тях са баският празничен танц ауреску, андалусийското фанданго и съпроводеният с кастанети музикален и танцов стил хота (йота). Погледнати през съвременната призма, тези и други танцови форми са цел и причина за онова, което фолклорът е призван да постига – да свързва единиците и общностите, да прокарва пътища между тях. В спектакъла са едновременно коне и ездачи, инструменти и занаятчии. Това е галоп към откривателството на възможния нов фолклор, своеобразен артистичен опит да разберем какви сме и накъде отиваме чрез изкуството на танца.
Δ На 18 май от 20,30 ч. в Дома на културата ще навлезем в света на финландския хореограф Тииа Касуринен и спектакъла “На сцена – Концертът”. Отприщване на алтер егото, вариете от артистични превъплъщения, трибют на съвременната клубна сцена и музиката на живо. Този спектакъл приема формата на концерт, духът му е отявлено феминистки, а материята – изтъкана от срещани преди жестове, погледи, движения и пози. Навярно с тях си служат Мадона, Лейди Гага или FKA Twigs. Вдъхновение хореографът Тииа Касуринен черпи именно в изпълненията на знакови певици с неповторима харизма и богат арсенал от изразни средства. От латексови ботуши, корсети и плисирани поли до размахване на камшик. От перуки, ярък маникюр и рокли с воали до пеене със затворени очи. “На сцена – Концертът” изследва образите, които създават магията на музиката на живо и не само. Фронтмен е алтер-егото, а чрез своята поп-група Тииа Касуринен и Оли Лаутиола ще му позволят да разгърне потенциала си. Негови инструменти са гримът, дрехите и телата, с всички онези изражения и прийоми за въздействие. Така спектакълът се превръща в нещо неопределимо. На сцената Тииа Касуринен и Оли Лаутиола си партнират с дуото Amanda & Lydia, пърформанс артистки с интерес към модата.
Δ С какви шумове щеше да изтлява денят, ако нямаше утре? Как би звучал краят или пък един последен танц? Въпросите задава гръцкият хореограф Йоанна Параскевопулу в “All of My Love” на 19 май от 19,30 в Дома на културата. Параскевопулу се завръща в Пловдив с нова покана за интензивно сетивно преживяване, този път на ръба на загубата. Най-новата ѝ композиция от спомени и образи изгражда променлив пейзаж, в който звукът е главен герой. Спектакълът All of My Love, чието заглавие е заимствано от едноименната песен на Led Zeppelin, създава ритуална среда, която предизвиква начините на съществуване. Писмо за обич, почит към онези, които вече не са сред нас. За да създаде своята нова звуково-хореографска конструкция, Параскевопулу отново си служи с припомняне и озвучаване на преживявания, образи, предмети, инструменти и ръчни дейности. От любителски семейни филми до кухненски уреди, земеделски пособия и телесни спомени, тя използва различни вещи и инструменти, за да ги съживи отново чрез пренасочване на функциите и повторно композиране.
Δ Българската естетика изгрява на 24 май от 19,30 ч. в Драматичния театър със световната премиера “Шило” на Яница Атанасова. Движенчески пърформанс, който има за цел да подчертае “засядането” на едно място и начините, по които тялото може да трансформира дори най-ограничената среда около себе си. Да предизвика размисъл върху идеята за “комфорт” и връзката му със социалните и културни норми. Шилото е символ на желанието за физическо и емоционално освобождаване, напомняне за начините, по които тялото може да се бунтува срещу ограниченията и да търси собствено усещане за комфорт и удовлетворение. Пърформансът е и медитация върху преживяването от седенето и усещанията, които могат да възникнат в тялото, когато си позволим да сме неподвижни. “Шило” е третата съвместна продукция на One Dance и РЦСИ Топлоцентрала.
Δ Делириумът на отчуждението “11 3 8 7” на творческия колектив Trevoga оживява на 25 май от 18 ч. в Камерната зала на Драматичния театър. Бели изкуствени очи филтрират реалността. Всеядни лица чакат да погълнат още виртуални заблуди. С роботски маниери и мимики трима аватари предизвикват хладни тръпки. Белееща и празна, сцената може да е тестова среда, футуристична лаборатория или моден подиум, където киборгите – инфлуенсъри се перчат, позират и имитират живота. Новоизгряващият колектив Trevoga черпи вдъхновение за своя пърформанс от противоречието между пищните фантазии, които фабрикуваме онлайн, и все по-враждебната реалност наоколо. Медиите и социалните мрежи обещават блясък, безгрижие и великолепие. Но в действителност усещането е за загуба на власт над самия себе си, за съществуване като брънка в машината или просто част от безкрайната поточна линия. Символите се преливат, но си противоречат. Смислите се събират, но само за да се разпаднат. Авторите и изпълнители Неда Ружева, Антонина Пушкарева и Ерикас Жилайтис се превръщат в транс-човеци, инфектирани с паразитните емотикони на виртуалното съществуване, което сякаш надделява.
Δ Подобно на камъка, спектакълът на гръцкия хореграф Еврипидис Ласкаридис “Лапис Лазули”, който ще бъде представен на 25 май от 20 ч. в Дома на културата, е двойнствен по характер. Той е размисъл за съществуването като постоянно търсене на баланс между противоположности – земното и небесното, низкото и възвишеното, животинското и духовното във всеки един. Лапис Лазули превъплъщава тихата война в човека между първичните инстинкти и висшите способности на интелекта и духа. Той гостува на One Dance Festival броени седмици след премиерата през април 2024-a в Onassis Stegi, Атина.
Δ Португалката Катарина Миранда показва нестандартната среща на един от образците на японския театър Но със съвременните изпълнителски изкуства. Спектакълът “Ацумори”, на 31 май от 19,30 ч. в Дома на културата, е пресечна точка между минало и бъдеще, фантасмагория и реалност, танц и светлина. Ацумори е името на японска пиеса от 15-и век и името на най-новия спектакъл на хореографа от Португалия Катарина Миранда, копродуциран от One Dance Festival. Завръщането на Катерина в Пловдив носи на публиката неповторимо танцово изживяване, окъпано в светлина. В основата на спектакъла е историята за младия самурай Ацумори. Той загива в битка, но духът му се завръща на бойното поле, където в крайна сметка успява да намери помирение, вместо разплата със своя убиец. Облечени в брони – маски, петимата танцьори изследват пространството като територия, която трябва да бъде завладяна. Те преплитат своите стави и крайници, като по този начин ги заключват или им придават неподозирани способности за движение.
Δ “Вълшебни приказки” на чешкия колектив POCKETART слага логична точка на фестивала на 1 юни от 19,30 ч. в Дома на културата “Борис Христов”. Кoпродукция на Big Pulse Dance Alliance, това е танцов спектакъл със силна визуална идентичност за осем изпълнителки и двама музиканти. Навлизайки в темите за женствеността и ценностите, които тя внася в нашия свят, изпълнителите поемат назад към места и спомени от своето детство, за да разкрият процесите на израстване и личностното утвърждаване. На сцената те влизат в различни роли, сякаш играят невинна игра или пък пробват нова дреха. Роли, които всички познаваме от известни приказки или биографични истории. Така създаваме нови фантазии за себе си, преосмисляме идентичността си и начина, по който виждаме щастливия си край. POCKETART е творчески колектив, който работи в областта на съвременния танц и физическия театър под ръководството на хореографите Йохана Поцкова и Сабина Бочкова. В своите проекти екипът обединява творци от танца, музиката, сценографията, изобразителното изкуство и светлинния дизайн.
One Dance Festival 2024 се организира от Фондация “ЕДНО за Култура и Изкуства и се реализира с подкрепата на Министерството на Културата на Република България. Фестивалът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Билети може да откриете в мрежата на Изипей.
