Локомотив Пловдив би снощи ЦСКА. С 1 на нула след четири поредни загуби. Явно това е голяма работа, нещо като победа в Шампионска лига на “Лаута”.
На мен обаче изобщо не ми пука. Живея наблизо и сърцето ми подскача, но не от радост. Искам да спя, защото е 11 преди полунощ, а от прозореца ми ехтят крясъците на агитките.
Онези обаче надават зверски вой. Пеят патриотични песни, скандират, разкъсват си ризите. Боят настана, положението е апокалиптично!
И докато не сте си помислили, че мразя Локото, защото съм фен на Ботев, ще ви контрирам, че Колежа е още по-близо до мястото, където живея. Както се казва: с един куршум – два заека.
Когато жълто-черните играят, ме завладяват мрачни мисли. В целия квартал няма места за паркиране, не мога да мина по “Богомил” дори пеша, защото отцепват движението и за пешеходци. Часове преди мач в ушите ми ехти “Стани, стани, юнак балкански”, и то с децибели, все едно юнакът лично е слязъл от коня си в собствения ми дом. А наскоро един полицай ме спря, докато имах нахалството да се прибирам към вкъщи, и ме попита къде отивам…
Преди мачове с комшиите сме ощетени и по друга линия – не продават алкохол в кварталния ни магазин “Триумф”. Все едно има сух режим. Веднъж ни затвориха като заложници с още петдесетина клиенти в “Триумф”-а, докато агитката се извърви по “Лев Толстой”. Доста зловещо се получи, но уж било за добро.
В такива моменти ме налягат еретични мисли колко щеше да е хубаво, ако на мястото на Колежа бяха построили мол. Или ако стадионът на Ботев си беше останал в “Коматево”. Това, последното, не е никак лишено от смисъл, тъй като почти навсякъде в Европа подобни спортни съоръжения са построени в периферията на града. Въпреки че и там политиците сигурно обичат да печелят симпатиите на футболните запалянковци.
Друг въпрос също не ми дава мира. Какъв финансов ресурс се харчи, за да се охраняват събитията на Локото и Ботев? На мен ми се струва огромен. Десетки полицейски патрули и коли на жандармерията сновяха вчера преди мача на Локомотив с ЦСКА по “Лев Толстой” и “Санкт Петербург”. Още преди да се мерне първият футболен фен, районът на “Лаута” изглеждаше като след терористичен акт. И се питам: с какво ли се занимават всички тези служители на реда, когато няма мач? Очевидно футболът успява да осмисли не само живота на феновете, но и тяхната собствена полицейска съдба.
