Много българи, и то не само най-заможните, избират да използват здравните услуги в Турция, Австрия и други европейски. Преди десетилетия у нас идваха чужденци на здравен туризъм, а сега тенденцията е с обратен знак.
Къде сбъркахме и какво му куца на българското здравеопазване? На фона на предстоящата днес поредна среща на работодателите и синдикатите в здравеопазването във връзка с липсващия колективен трудов договор в сектора пред репортера на БГНЕС говори д-р Иван Маджаров., председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (УС на БЛС).
- Г-н Мажаров, през последните години ставаме свидетели на все по-активен медицински туризъм. В тази връзка какви са възможните решения за България?
За мен, на първо място, думата туризъм не трябва да прикрива това, че когато става дума за медицински, е свързано с нашето здраве, защото дори и на пръв поглед най-безобидната интервенция може да доведе до усложнения. Винаги първо да мислим на кого доверяваме своето тяло, когато взимаме решение дали да се лекуваме извън страната, или в България, а след това за всички останали екстри, които ни се предлагат.
За нас би било добре здравният туризъм да е с преобладаващ импорт, т.е. ние да направим такава система на здравеопазване и да имаме такова ниво на оборудване и нови технологии – защото имаме добри лекари – че да привличаме пациенти отвън да се лекуват в България.
– Кое обаче ще обърне тенденцията?
Една немалка част от българите избират да използват здравните услуги и на съседни нам държави, или на други европейски. В някои случаи това е основателно – когато има методи, които не се прилагат в България по една или друга причина. За съжаление, в по-голямата част от случаите не е основателно. Просто поради лош имидж на българското здравеопазване, недоверие към българските лекари или българските болници, пациентите търсят лечение в други държави.
Ето, виждаме, че по отношение на денталните услуги тенденцията е обратна. Има много голям наплив за лечение на чуждестранни пациенти в България, като това е свързано с доброто ниво на денталните услуги у нас и сравнително по-ниските цени, в сравнение с другите държави.
- Защо това не се случва и в другите сектори на здравеопазването?
По отношение на медицинската дейност, не мисля, че сме толкова напред. Там все още трендът е обратен – по-голяма част от избиращите да се лекуват са извън, т.е. тези, които ползват здравен туризъм, са българи, които решават да се лекуват в други държави. Изключение правят някои много добри водещи клиники в областта на дерматологията и разкрасяването. Мисля, че там не можем да се оплачем от интерес и от чужди пациенти.
- Какви са решенията за привличане на чужденци да се лекуват у нас и какво трябва да се подобри, за да се случи това?
С въвеждане на съвременни технологии. Сега това става основно по волята и на инициативата на отделни лекари или собственици на болници, или директори на болници, които решават да го направят, въпреки че няма да получат по-добра цена от Здравната каса за тази услуга.
Важни са още отношението и начинът, по който се привличат пациентите, как се обслужват още от първата им стъпка на територията на България – наставяне, обслужване, внимание, и след това проследяване на ефекта от лечението. Когато това стане приоритет и когато стане норма на поведение в нашите болници, със сигурност ще имаме и желаещи да се лекуват при нас на първо място от съседни нам държави, а след това и други. Турция например преди 10-15 години изведе медицинския туризъм като приоритет за своята държава и в момента разполага с изключително модерно ниво на здравеопазване, от което се възползват и турските граждани, и много чуждестранни пациенти.
На нас не ни пречи да го направим същото. Ние бяхме по-напред в медицината от тях преди те да инвестират така бурно в обучение, защото там освен в апаратура, инвестираха много бурно и в изпращане на специализации на лекари в развити и водещи клиники.
- А как ще бъде решен проблемът с изтичането на български лекари към чужбина и липсата на медицински персонал?
Необходима е промяна в държавната политика в сектора, каквато чакаме от години. Има някакви плахи опити, като например опитът за гарантиране на минимални възнаграждения. „Но за да избегнем катастрофата в кадрите, тук се изисква политика не само в доходите, изисква се и политика в посока промяна на начина, по който тези специалисти по здравни грижи се образоват, начинът на тяхното обучение, навлизането им в болниците, има различни идеи за промяна на техните учебни планове.
Трябва да се вземат мерки за стимулиране, привличане, повишаване на интереса и още в IX – X клас трябва да има инициативи, които да информират бъдещите абитуриенти, завършващи училище, че е добре, че е привлекателно, че ще бъдат осигурени, няма да бъдат безработни, ако се насочат да учат за специалисти по здравни грижи.„Защото все още интересът за обучение на лекари е голям, но за специалисти по здравни грижи и броят, който се приема, и интересът към тази специалност е значително нисък.
Иска ми се атмосферата, в която работят българският лекар и българската медицинска сестра, да бъде малко по-позитивна и всички заедно да се опитваме, без да прикриваме недъзите на нашето здравеопазване, да правим много повече за извеждане на преден план на успехите.
- За финал, какво е най-важното, което очаквате от държавата, за да се подобри българското здравеопазване?
Нормални политики. Хората не са длъжни да знаят в дадена болница какво може да бъде излекувано. По принцип на всички нас е внушено, че видите ли в България е лошо, източва се НЗОК, няма успехи, а, всъщност, зад повечето от тези думи стоят едни безпочвени обвинения. Огромна част от ежедневието на българските лекари и българските болници преминава в прилагане на съвременни високотехнологични методи с много добри резултати. Всички ние трябва да създадем една позитивна среда, за да живеем в общество, което чува повече добри новини, отколкото лоши.
