Домашна е нали, от братския Китай! Откъде идва храната, която ядем?

Преди 100 години България е била аграрна страна с над 70% селско население. Да, по-бедна от останалите европейски държави, но българите поне са произвеждали сами храната си. Даже са изнасяли продукция и са учили на земеделие сърбите, унгарците, румънците и австрийците.  

Днес България е в списъка на страните с високи доходи според критериите на Световната банка /макар хората у нас все така да не разбират как е измерено богатството им/. Но българите не произвеждат почти нищо за трапезата си и се хранят с продукти от цял свят, често некачествени.

Откъде идват храните, които ядем?

10% от хляба се прави от брашно, в което основното зърно е от Украйна.

20% от  млякото, сиренето и кашкавала на българския пазар се произвеждат от суровини, внос от чужбина /най-много от Унгария и Румъния/.

30% от плодовете и зеленчуците, които консумираме през лятото, са вносни /най-много от Полша,  Турция и Гърция, но тук доставчиците са от цял свят/.

40% от олиото в българските гозби и салати е от вносен слънчоглед /лидер отново е Украйна/.

50% от пилешкото месо в кренвиршите е внос

60% от лютеницата с готово пюре от чужбина /основно от Китай/

70% от зрелия боб, лещата и ориза, които ни продават в магазина идват от различни континенти /Канада, Китай, Египет и много други страни/

80% от говеждото и телешко месо в колбасите е вносно  /Испания, Белгия, Ирландия и дори от далечна Аржентина/

90% от основните плодове и зеленчуци, които ядем през зимата, също са внос. Още повече по-голям е процентът на вносния тютюн, който изпушват българите, но това е друга тема и не е свързана с начина, по който се храним, а с друг здравословен проблем.

100%.

Сто процента български са само политиците, които проведоха поредицата от аграрни реформи през последните 100 години, довели земеделието до пълен крах.

Да, под руско или американско влияние, но онези с промените до дупка през 1944-а и 1989-а, когато режеха до кокал всичко, създадено преди тях, бяха българи. За разлика от нас Полша не направи нито тотална национализация и насилствено коопериране след Втората световна, нито ликвидира естествено създадените кооперативи и организации на производители след падането на Берлинската стена. Днес резултатите са видими – целогодишно ядем ябълки, гъби, картофи, а вече и домати от никак не слънчевата Варшава.

У нас след 1944 левите реформатори отнеха земята на хората и ги пратиха в градовете с обещания за щастлив пролетарски живот в комуналките и новите фабрики.

След 1989-а десните реформатори решиха да върнат земята на хората в реални граници и да им създадат поминък на село. Оказа се, че на село хора за работа няма. Земята първо запустя, а после стана инструмент за огромни спекулации и изкривявания в поземлените отношения, родили днешните земеделски феодали, дървената и аграрната мафии.

Още пирони в ковчега на „модерното“ българско земеделие забиха екипите, които изпратихме по време на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз. Последваха ги министрите на земеделието и експертите им, които разписваха Общата селскостопанска политика на ЕС в трите програмни периода.  Заради обикновена глупост или защото обичаха мириса на парите на лобистите, те превърнаха България във фуражна държава с напълно унищожени животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, оранжерийно производство и т.н.

Резултатите са ясни – порочна система на субсидиране, неефективна употреба на земеделската земя, на която вече се „сеят“ повече фотоволтаици отколкото чушки и домати, липса на реална земеделска наука, на местни сортове и породи, на квалифицирани кадри за земеделието. 

Ако бяхме в братския Китай, откъдето идва домашната българска лютеница, за тоталния провал в селскостопанската политика през последните десетилетия щеше да има поне десетина осъдени и лежали в затвора.

Завеждането на дела срещу отговорните за тежката криза наистина е наложително, най-малко като сигнал към следващите политици, които ще се упражняват над изстрадалите гърбове на българските земеделци.

Освен това затриванвето на българското земеделско производство е престъпление към нацията. Защото ежедневното приемане на храна, която идва от най-различни краища на света, не е полезна за здравето. Доказано! Както е доказано, че тоталната промяна в начина, по който се храним, води до изменения в генофонда и в крайна сметка – до загуба на национална идентичност