Дългогодишният директор на ДГ “Щастливо детство” Евгения Попиванова е завършила ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност „Предучилищна педагогика“. Има защитена II–ра професионална квалификационна степен „Организация и управление на образованието в СУ „Климент Охридски“ и специализация „Въведение в Монтесори педагогиката“ в НБУ. Но истината е, че не сухото образование е причината за нейния огромен успех в образователната система, а любовта ѝ към децата, градината и учителите.
В личен план се гордее с дъщеря и син, които също като нея са постигнали завидни успехи. Дъщеря ѝ е акушер-гинеколог в УМБАЛ “Св. Георги“, а синът ѝ е с юридическо образование и работи в администрацията на район „Южен“.
– Г-жо Попиванова, разкажете ни за работата си в ДГ “Щастливо детство”. Какъв път извървяхте заедно с колегите?
– Директор на ДГ „Щастливо детство“ станах през 2008 г. Влязох в сграда под наем, чийто двор беше превърнат в сметище, покривът ѝ течеше, а обстановката вътре беше меко казано недобра. Дворът нямаше ограда, а пред вратата на градината имаше голяма локва. Тъй като бяхме под наем, никой не инвестираше в подобряване на средата. За няколко години, благодарение на много усилия, подкрепа от Съюза на слепите, които бяха собственици, и район „Източен“ ремонтирахме покрива, оградихме двора, постлахме с плочки – е, втора употреба, но поне вече не беше кално, обновихме средата, купихме играчки, килими, пердета, боядисахме стените и още много неща.
Записахме повече деца и най-вече – убедих колегите, че трябва да ги покажем – да се престрашим и да организираме техни изяви пред гости. В този период много ми помогнаха колегите, които ми се довериха, повярваха, че „нашите деца също са за показване“, че можем да ги представим на външни събития, да сменим подхода към тях и родителите. Директор съм на ДГ „Щастливо детство“ от 16 години, преди това съм била 25 години базов учител в ДГ „Наталия“. Носител съм на „Златна значка на град Пловдив“ за принос в образованието, както и на други отличия. Участвам в авторския екип за издаването на помагало за овладяване на български език на издателство „Просвета“ ,“Пъстър свят“.
– Бихте ли заменили работата си с друга? Вижда се колко много я обичате…
– То това моето не е обикновена обич – то е моят живот, кауза, вяра, мечта. Всеки ден си повтарям, че няма невъзможни неща, че и това можем, и с другото ще се справим. За нищо на света не бих сменила „Щастливо детство“, въпреки че в годините назад ми предлагаха да оглавя и друга градина. Няма нещо, за което да съм си мечтала и да не сме го реализирали с моя екип.
– Какво е специфичното в работата с деца от различни етноси?
– Нужно е много повече много старание, нови идеи и усилия. Тежко е, няма да крия. Много е тежко да разчупиш модела – да имаш само деца от етноса и да стигнеш до смесени групи. Искат се много усилия, говорене, убеждаване, допълнителни дейности. Заслужава си, защото е страхотен шанс и за българчетата, и за децата от малцинствата да са заедно. Това е инвестиция в безпроблемно бъдеще, социален опит, шанс да те приемат. Процентното съотношение е различно в различните групи, от 80% на 20% в полза на етноса до 50% на 50%. Проблем при децата няма. Проблемите са при родителите.
– Работите ли с тях? Те грамотни ли са?
– Без работа с родителите работата с децата ще е половинчата и с нетрайни резултати. Работим и с неграмотни родители, и с преподаватели от 3 университета. Еднакво старателно и активно и при едните, и при другите. У неграмотните формираме знания и умения, променяме нагласи, във висшистите изграждаме знания за богатството на етносите, положителни нагласи към различните и вяра, че педагогическият продукт, който получават децата им, не отстъпва по качество на този в детските градини в другите райони.
– Получавате ли подкрепа от Общината и държавата?
– Да. Вратите на районната администрация са винаги отворени за мен. Те са чести наши гости и винаги ни подкрепят и насърчават да вървим напред. В последните години и държавните институции обърнаха внимание на проблемите ни и значително подобриха както финансовата, така и логистична си подкрепа.
– В какви проекти и инициативи е ангажирана градината?
– В ДГ „Щастливо детство“ непрекъснато разработваме нови проекти и кандидатстваме по много процедури. Работим с Община Пловдив по проекти за интеграция на етносите с европейско финансиране, по проекти по ЕП НОИР, с Тръста за социални алтернативи към фондация „Америка за България“, ЦОИДУЕМ, фондация „Амалипе“, Факултета по детска дентална медицина към МУ. Работим съвместно и с РУО Пловдив по няколко проекта. Някои от дейностите визират интеграцията на етносите, формирането на знания и умения, грижата за здравето на децата, допълнителни форми за овладяване на българския език и работа с деца със СОП. Участваме в проект „Млади ромски педагози“ за обучение на студенти от ромски произход за учители. Много дейности са свързани с превенция на агресията, формиране на положителни нагласи от българи към етнически малцинства.
– Лесно ли е да се управлява подобно учебно заведение?
– Не. Има много проблеми, но така си заработвам заплатата. Аз си мисля, че във всяка сфера е така – ако искаш съвестно да си изпълняваш задълженията – няма лесно.
– Доволнен ли е персоналът от своята работа? Имате ли нужда от нещо в градината, за което е необходима намесата на държавата?
– Персоналът се състои от 32-ма души на щат и още 5 медицински сестри, които са подчинени на кмета на района. Дали са доволни, ще кажат те, но има хора, които са с мен от 10-15 години. Има и млади хора, които работят от 7-8 години и продължават. Някои не устояват на напрежението, средата, многото работа, безпрекословните правила за уважение към всички етноси и си тръгват.
Държавата спешно трябва да реши проблема с медицинския персонал в яслите. Чувството, че са незаменими създава проблеми. Повечето отдавна са минали пенсионна възраст, а забележка от моя страна е равносилна на огромни проблеми за мен. Трябва да се стимулират колегите, които работят с деца от етносите, с по-високи заплати, повече внимание от страна на институциите, признание за работата им.
– Как успяхте да създадете такава атмосфера, екип и успеваемост в градина със значително етническо присъствие?
– С честност, откритост, личен пример и много труд. Винаги обяснявам на колегите и екипа какво е необходимо и най-вече защо трябва да го направим. Никога не ги оставям сами да се справят. Те знаят, че могат да разчитат на мен както по професионални, така и по лични въпроси. Знаят, че винаги ще им помогна със съвет, действие или решение. Познавам всеки родител и те знаят, че при мен се влиза без приемен час, могат да ми звънят и пишат по всяко време, дори и в почивни дни, вечер или на празник. Уверени са, че на мен, на нас „ни пука“ за техните деца, грижа ни е за тях като за свои. Имат ни доверие. Не се прави компромис с учебното съдържание или грижата за децата.
– Гордеете ли се със своите възпитаници?
– Много, много! Нашите деца са завоювали много награди, станаха Мини Мис и Мистър България, имаме вицешампион за деца по шах, призове за рисунки и рецитиране на стихове, участия в конкурси… Но най-важното е, че нашите деца са сред първите в училище. Гордея се, че дори децата със СОП имат голям напредък и развитие.
– Какви цели си поставяте за следващите пет години?
– Иска ми се “Щастливо детство” отново да стане базова детска градина на Пловдивския университет, да продължи практиката да имаме листа на чакащи за постъпване, да привлечем повече деца с български майчин език. А главната ми цел е да продължим да отглеждаме здрави, знаещи, можещи и уверени деца.
– Какви са проблемите, с които се сблъсквате?
– Липсват мотивирани кадри. Няма разбиране от страна на някои служители в Общината, че с ромски родители се работи по-специфично. Е-системата за класиране повече ни пречи, отколкото ни помага. Няма и разбиране у част от желаещите да работят при нас, че всички деца имат право да бъдат отгледани с грижа и любов. Често нашият труд се подценява от обществото, от медиите и от някои администратори.
– Имате ли наблюдения как се развиват дечицата от ромски произход, след като напуснат градината?
– Разбира се. Когато излязат от градината, много зорко ги следя. Дори ми се обаждат, когато например се върнат от чужбина. Развиват се добре и за 16 години, откакто съм директор, няма нито един възпитаник на ДГ „Щастливо детство“ с престъпление или негативна проява. В голямата си част завършват средно образование. Миналата година Кремена, която отгледахме от 1 годинка, спечели първо място на национален конкурс за рецитация на непознато стихотворение. Сега тя е в 10. клас. Докато са при нас, децата ни са традиционен участник във всички градски прояви – концерти, чествания, конкурси. Наши деца участваха в конкурса „Мими Мис България” и взеха призови места.
– Имам усещането, че приемате своята работа като мисия…
– Отдавна съм приела, че от мен зависи да дам шанс за по-добро бъдеще на много деца, да променя „предопределени“ пътища, да усмихна тъжно личице. Ако аз не го направя, няма кой друг да го направи. Ако не запаля колата и не го заведа на лекар, няма кой друг. Не желая, а и не мога да си затворя очите за проблеми, понякога спешни казуси, които изискват просто да извадя портмонето и да платя нечий наем или сметка за ток, да наредя да къпят деца в детската градина, защото у дома нямат вода, да прибера почти по обяд дете, доведено от брат му, защото майката не се интересува от тях. Това не е мисия, а по-скоро грижа и съвест.
– Кое Ви радва?
– Най-голямата ми награда е, когато на улицата някой по-висок от мен младеж ме прегърне и вдигне във въздуха с думите „Не ме ли позна – аз съм?!“. Или някоя красавица изкочи насреща ми на Главната улица и викне „Директорка, много те обичам!“. Или когато дойде майка и ми каже: “Вече съм добре. Добре, че беше ти да ме пратиш на лекар“.
Другото стои наредено във витрините и ме прави горда, че и моите ръководители са забелязали, че се старая. „Златна значка на град Пловдив“. Награда на Съюза на работодателите в системата на образованието. Почетен знак на Район „Източен“, много грамоти, включително и от министъра на здравеопазването. В интерес на истината скоро не съм награждавана.
