След мъж и автобус не се тича – винаги идва следващият, казва народът. Пред пловдивчани обаче такива философии не минават. За нас е въпрос на оцеляване да се метнем в градския транспорт, каквото и да ни струва това. Този странен комплекс си има обяснение. Първо, следващо превозно средство я мине, я не. Второ, ако не покажем, че сме достатъчно мотивирани да се качим в рейса, шофьорът може да ни отсвири, без да му мигне окото. Налага се да подскачаме, ръкомахаме и да бягаме с изплезен език, за спечелим благоволението на мъжа зад волана. Ако е в настроение, ще спре, ако ли не – иди го гони.
„Когато автобусът наближава спирката, започвам да пърхам с мигли и да се въртя като смутена госпожица. На качване се старая да мина през шофьора и да го поздравя, за да му се подмажа. Доказано работи!“, шегува се пловдивчанка във Фейсбук.
Иронията ѝ е свързана с много случаи от последните месеци, при които водачи на рейсове от градския транспорт подминават чакащи по спирките пътници. Най-ощетени са възрастните хора и учениците, които по подразбиране имат най-много свободно време и никой не ги взима насериозно.
В България обаче не е практика чакащите на спирката да подават знаци на шофьорите дали желаят или не желаят да се качат в съответния автобус. Шофьорите са длъжни да спират на всички спирки по регламентирания за линията маршрут, припомнят пловдивчани.
По-остроумните сред тях предлагат да се издаде Наръчник за оцеляване в градския транспорт, който да определи правилата на поведение в рейса, за да не дразним излишно шофьорите и да спазваме етикета при общуване с кондукторите.
Състрадателни граждани на Пловдив с чувство за хумор пък излизат с нестандартна идея: зарязаните по спирките пътници да си окачат табели, за да може преминаващи с автомобили да ги качват и откарват по домовете.
