На 6 юни се навършват 25 години, откакто един от най-нежните български лирици, Дамян Дамянов, напусна този свят.
Роден е на 13 януари 1935г . в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953г . и българска филология в Софийския университет през 1961 г.. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Умира на 6 юни 1999 г. на 64г.
Дамян Дамянов е белязан с трудностите на болестта – почти неподвижен, с говор, с който трудно общува с другите. А той има какво да каже – от него извира талант – талантът на словото, любовта и надеждата. Меланхоличен, раним и затворен в себе си, той вярва, че хората са сами в живота и трябва да са способни да се справят с трудностите, които той им поднася, без чужда помощ.
Гениалният лирик ни остави богато наследство от стихове и поеми, като „Очакване“, „Лирика“, „Поема за щастието“, „Коленича пред теб“, „Пред олтара на слънцето“, „И си отива лятото“, „Като тревата“, „Ти приличаш на сълза“, „Ще има връщане“, „Молба към света“, „Вчера по същото време“, „Гимназия „Родина“, „Да бях хляб“, „Ако нямаше огън“, „До следващата смърт“; драматичната поема „Преди всичко любов“, „Живей така, че…“ – есета, импресии, силуети, „И моята България пътува“ – лирична хроника, „Тетрадка по всичко“, „Първо име на щастието“ – страници от пътни бележки, „Таванът“ – роман.
Стихове на Дамян Дамянов са включвани във всички антологии на българската поезия, излезли на чужди езици. Те са огледало на лиричната му душа.
“Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си”
