Отлаганата с години кардинална промяна н начина, по който се определя Такса битови отпадъци /ТБО/ ще бръкне дълбоко в джоба на семействата и бизнеса. Очаква се в някои общини с ниски данъчни оценки на имотите /компонент, който е определящ при определянето на такса смет сега/ увеличението да е между 3 и 7 пъти, алармира Павел Михайлов, кмет на “Родопи”.
По време на среща с хората в село Марково във връзка с водната ктриза Михайлов обърна внимание и на зреещия голям проблем с ТБО.
Идеята на отлаганата с години промяна е такса смет да стане по-справедлива, като се определя според количеството на генерираните отпадъци.
В момента тя е обвързана с данъчната оценка на имота. Това ощетява самотно живеещите, възрастните хора и тези с жилища в централните градски части. Освен това в градове като Пловдив например зонирането, според което се определят даничните оценки, е изключително остаряло и не отговаря на реалните пазарни цени на имотите в момента.
За промяната се говори от години, но след поредица отсрочки тя влиза в сила от 1 януари 2025 г.
Проблемът е, че държавата няма никаква готовност да изрботи работеща и ефективна методология, по която да се определя таксата.
Последното решение е това да става според теглото на отпадъка в съдовете и честотата на вдигането им. В България обаче няма индивидуално сметосъбиране, което означава, че няма как да се определи кое домакинство колко отпадъци реално е генерирало. Освен това няма натрупана база данни за това колко боклук изхвърля до момента един микрорайон, който се обслжва от съответната група съдове, за да се направи прогноза за цената, на база на която да бъде изчислена ТБО.
Въвеждането на новата методика изисква цялостна промяна в управлението на отпадъците по общини, но нито една от тях няма готовност за такава реформа.
Точните разчети, които общините трябва да направят, трудно могат да бъдат базирани на коректни данни, подчертаха кметовете по време на срещата на Националното сдружение на общините в Република България. Данните за количествата битови отпадъци от Изпълнителната агенция „Околна среда“ и НСИ се бавят с години и това сериозно затруднява процеса на нормалното планиране на общинско ниво. Експертните екипи по места идентифицират и сериозни пропуски в законодателно отношение.
За да правим каквато и да е политика, трябва да имаме пълните и верни данни, за да стъпим на здрава основа, подчерта кметът на Габрово Таня Христова. Тя предупреди, че много от усилията на общините в процеса на преустройство на системите за управление на отпадъците могат да доведат до обратен негативен ефект – по-малко платени данъци и повече боклуци, изхвърлени на нерегламентирани места.
Липсата на ясен подход и сериозно отношение към проблемите от страна на институциите отдалечават от реалната цел на политиката на ниво ЕС – да генерираме по-малко отпадъци, подчертаха кметовете. Според тях, изкривяването в управлението на генерираните в системата ресурси води до компрометиране на принципа „замърсителят плаща“.
В родната му адаптация на практика плащат и производителите на стоки в опаковки, и крайните потребители, при това средствата не достигат до общините, които на практика организират поддържането на обществените пространства и сметосъбирането.
Общините ще настояват всички заинтересовани страни да заемат своето място в този процес и настояват за разговор с министрите на финансите, на околната среда и водите и на електронното управление.
Само в този формат може да бъде съставен реалистичен план за действие по прилагането на новия модел за определяне на ТБО у нас, решиха членовете на УС.
Те одобриха и подготвения от НСОРБ консултативен материал за въвеждането на новия модел на ТБО в общините и пакет от предложения за законодателни промени.
