През 1892 год. в град Русе Стоян Михайловски, който по това време е учител по френски език в Русенската мъжка гимназия написва своето стихотворение, посветено на Св. св. Кирил и Методий. Денят е 15 май. Едва ли тогава младият поет е осъзнавал, че написва един от химните на българското общество.
Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в Ловешкото петкласно мъжко училище “Йосиф І” – Панайот Пипков, е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Въпреки дългото лутане, той все не намира подходящ текст и постоянно отлага.
На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита.
Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник цялото училище пее новата песен с пълен глас.
Пианото, на което е създадена песента
На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за “Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост” песента се подема и запява от всички училища в страната.
Години по-късно, след идването на тоталитарната власт върху, песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бог и апостолите. Цели пасажи са напълно премахнати от читанките.
Едва през 90-те години на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановен отново оригиналният текст. Въпреки това, по традиция на ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.
През последните 117-118 години този химн е изпълняван от много от музикалните състави на българските училища и е неделима част от българщината и българската идентичност. Няма първолаче или зрелостник, родител или учител, който да не настръхне, когато чуе емблематичните стихове!
Представяме ви и оригиналния четиринадесеткуплетов текст:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
