Водата ще е най-големият проблем за Пловдив в следващите десетилетия. Не трафикът и паркирането

Управлението на един град или държава е свързано най-вече с умението да предвиждаш проблемите и да намираш навреме техните решения.

Заради неумелите управници през последните години Пловдив днес има тежки проблеми с хаотичното презастрояване, трафика, некачествения обществен транспорт, паркирането, липсата на достатъчно зелени площи и мръсния въздух. Всички те обаче са решими, ако администрацията е на мястото си и чува експертите.

И между всички останали има един проблем, който местната власт не може да реши сама и това е водоснабдяването. Ако то не бъде превърнат в основен приоритет, постоянният сух режим за всички високи етажи и много от новите квартали на Пловдив е въпрос на години. А именно безводието влошава най-тежко качеството на живота /справка – мъките на хората в красивите иначе села от Родопската яка/.

Първите горчиви плодове от дългогодишното бездействие вече ги ядем през горещото и много сухо лято на 2024 година. Природата обаче не е най-важната причина са пресъхването на чешмите. По-скоро става дума за поредица от човешки грешки и липсата на ясна визия сред управляващите. 

Както е известно, питейната вода в Пловдив се добива основно от сондажи в поречието на Марица. Те са строени между 1955 и 1985 година и са изключително енергоемки. Основната част от водопреносната мрежа също отдавна би трябвало да е излязла в пенсия. На всичко отгоре част от трасетата са изградени от отдавна забранените в Европа етернитови тръби. От една страна те са опасни за здравето на хората, а от друга често аварират. В резултат близо 60 процента от добитата в сондажите скъпа вода не стига до потребителите, а изтича обратно в земята.

Да, водата е от Господ, но той ни е делегирал тежката задача да я доставим до всяко едно домакинство

обича да казва управителят на ВиК Пловдив инж. Антон Гълъбов. И настоява, че водният сектор трябва да се превърне в национален и местен приоритет.

За модернизация на ВиК мрежата в България са нужни милиарди. Разработването на алтернативни водоизточници и подмяната на довеждащата мрежа са изключително скъпо начинание, с което местният оператор не може да се справи сам. Необходими са общи действия от държавата в лицето на МРРБ, водните дружества и местната власт. И всички усилия в следващите години трябва да бъдат насочени натам. В противен случай след време ще си честитим банята така, както ни е запомнил Чърчил преди 100 години, а обществените къпални отново ще са на мода.

В последните години Община Пловдив и ВиК-Пловдив ЕООД привлякоха сериозни средства от Европа за проекта за Воден цикъл и изграждането на Южния обходен колектор с подмяна на водопровод. Въпросните 200 млн. обаче са нищо в сравнение с парите, които са необходими за справяне с предстоящото безводие.

А докато се търсят милиардите и властниците се наумуват как да решат глобално проблема, местната власт може да отметне няколко прости задачи, с което да намали очертаващите се тежки щети.

Първото предизвикателство е да се овладее хаотичното презастрояване, което води до нови и нови абонати на ВиК-Пловдив. Защото водният оператор не може безкрайно да увеличава добива на питейна вода, нито пък може да вдига налягането в остарялата мрежа, за да може скъпоценната течност да стигне до всички жилища в огромните сгради и новите градски и крайградски райони. Другото, което общината би могла да направи, е да застане начело на информационна кампания, целяща да убедят гражданите, че водата не е неизчерпаем природен ресурс и е добре при възможност да се пести. 

А какво става с проекта за чиста питейна вода от Въча

Последните областни управители и новият кмет на Пловдив нещо забравиха сладките приказки за проекта “Доспат-Въча”, който трябваше да захрани Пловдив с чиста питейна вода. С тази идея преди време започваха всички приветствени слова при назначаването на нови управници. Въпросният проект явно е пратен да събира прах в чекмеджетата, затрупан от злободневните справки за пожари, пресъхнали потоци и язовири, проблеми в транспорта и подготовката на N-тите предсрочни избори в България.

Управниците може би са прави да захвърлят папките във фризера, защото не искат да слагат каруцата пред коня. Експертите отдавна предупреждават, че преди да се мисли за чиста вода от планината, трябва да се обнови водопреносната мрежа. Иначе старите тръби ще гърмят като балони, ако по тях потече идващата по гравитачен път от 1000 метра надморска височина свежа планинска вода.

От МРРБ откриха топлата вода – сушата довела от безводието

Сред основните причини за недостига на питейна вода е сериозното засушаване и повишаването на температурите, става ясно от прессъобщение на Министерство на регионалното развитие. До този извод стигнали след като дълго чесали глави цели четирима служебни министри – на регионалното развитие Виолета Коритарова, на околната среда Петър Димитров, на енергетиката Владимир Малинов и на икономиката Петко Николов.

По данни на Националния институт по метеорология и хидрология месец юни е бил най-горещият от 1930 г. насам, като тази година периодът на засушаване е и най-дълъг като продължава повече от три месеца.

В резултат на това има спад на водните количества с 87% в Северна България в сравнение с миналата година. Намаление на обемите се отчита и на останалите  водоизточници

Като друга причина за безводието са посочени загубите на питейна вода по старите водопроводни мрежи в определени населени места

Според информация от годишен доклад за ВиК сектора за 2022 г, приет с решение на КЕВР, общите загуби на вода във водоснабдителните системи възлиза на 61% през 2022 г. Всички ВиК дружества отчитат загуби над 40 на сто.

Да създадем комисия

Старо правило в България гласи, че ако искаш един проблем никога да не се реши, просто направи  комисия. Та четиримата министри създали „работна група с експерти от всички ресорни министерства, която ще е координационен център, за да се постигне по-голяма ефективност на общите усилия на институциите.“

Тепърва въпросната група ще набелязва краткосрочни и дългосрочни мерки за решение на проблемите с водоснабдяването на населението и напояването на земеделски култури.

Въпросът е кой от четиримата ще е министър и след 3 месеца и дали всички повсеместно няма да пием по една студена вода, докато чакаме онези, които изпращаме във властта, да свършат нещо съществено по въпроса.

Или просто ще си стоим на сухо.