Велики вторник, вторият ден от Страстната седмица, е отреден за смирение, според канона. Тогава Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления.
На Велики вторник в църквата се чете освен притчата за талантите, и тази за десетте девици. В нея се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език “милост” се произнася “елеос”. Оттук е дошла и думата “полиелей”, което означава “многомилостив”.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: “да бъде милостта Му вечна, алилуя!”.
На Велики вторник момите отивали за “мълчана” вода от три извора. Докато я носели, те не трябвало да говорят. Вярвало се, че така водата остава “чиста” и притежава тайнствена сила – лекувала от болести.
