Писани великденски яйца с нежно гравирани шарки, превърнати в истинско произведение на изкуството, може да се видят в Регионалния етнографски музей в Пловдив. В миналото те се правели главно за подарък – ако искаш да покажеш на някого, че имаш особено отношение към него. Музеят ни притежава яйца, които са с надписи, давани са за любовен дар на момичето, на избраницата. Или пък тя е сътворявала специално яйце за своя годеник. Така че яйцето е символ на всичко – на завършеност и любов, каквото и предвещава празникът. Всичко е насочено към избуяване, плодородие, ако е в растителния или животинския свят, и към свързване между младите, ако е човешкият вариант. Както лазарките, които си правят гадания коя ще се омъжи тази година. Така че най-важен е родът и да се продължи той – към това са насочени празниците, обяснява уредникът Грозделина Георгиева, отговорник на изложбата “Великден в България, Чехия и Словакия”, която може да бъде разгледана в музея до 12 май.
При нас най-силни са така наречените Велинградска и Ихтиманска школа на боядисване или шарене, писане на яйцата. При Ихтиманската се търсят светли, бели яйца. Върху тях в миналото се е работило с цветен восък. Той се оцветявал в багри, свързани с живота и земята – червено, зелено, синьо, жълто. Върху самото яйце се рисувало. Докато във Велинградската техника е точно обратното – яйцето трябва първо да е боядисано, после може да се направят много цветове. Техниката не е проста, защото след всяко шарене с восък после то се потапя в нов цвят.
На работилниците за изписване на яйца в Етнографския музей майстор показва няколко варианта. Най-простият е посетителите да нарисуват каквато са избрали восъчна фигурка, а може и цялото яйце да се покрие с восъчни шарки. След това боядисваме и махаме чрез топлината – пламъка на свещта. След като восъкът се разтопи, се получава негатив на фигурите.
Яйцата са прекрасни, по който и вариант да се направят, казва Грозделина Георгиева. В Чехия и Словакия техниката е развита до съвършенство. Докато при нас хората се борят с яйцата, при тях най-важната задача е да се запазят, с тях се украсяват къщите. Навсякъде има дръвчета или огромни вази с клони, на които висят цветни яйца. В тези страни съществува техника, според която яйцето цялото се опакова с фина медена или посребрена тел. Практикувала се е от словашките майстори, които така поправяли счупени керамични съдове. Една изключително трудоемка техника е и апликация със слама. При нея върху боядисваното яйце косъм по косъм се лепят малки парчета от сламата. Характерна е за Словашко-Моравска граница, а в западна Словакия се правят с оцветена слама.
Изложбата “Великден в България, Чехия и Словакия” показва различните техники в отделните страни. Така че може да поч
ерпите идеи за багренето на яйцата на Велики четвъртък или Велика събота.
Боядисване в един цвят
Това е най-старият и лесен начин за украса. До началото на ХХ век се използвали получени по различен начин естествени багрила. Жълтото ставало с отвара от лучени люспи, червеното – от червен лук, цвекло, червено зеле, сок от боровинки. Ако искали да постигнат светлозелено, действали с отвара от липов цвят, за тъмнозелено – от младо жито, трева, спанак, коприва. Кафявото се получавало от кора на дъб, дълго варени лучени люспи, кафе, от зелени орехови черупки или листа, черното – от отвара от кора на елша, разтвор от сажди. В България черна боя не се използвала за украсяване на великденските яйца. От началото на ХХ век за червено използвали трески от бразилско дърво, кошинила – насекомо – паразит по кактусите в Америка или кърмъз, добиван от паразити по дъбоеве в Средиземноморието.
Батик с растителни отпечатъци
Върху яйцето се слага лист от растението, след което се потапя в боя или се вари заедно с лучени люспи. След изсъхването и отделянето на растението, неговият светъл отпечатък остава върху боядисаната черупка. Тази техника е разпространена повсеместно в трите славянски държави. Използва се до ден днешен.
Батик с восъчна свещ
Восъкът се нанася върху свареното яйце, което след това се боядисва. Тази техника се използва в България и е пренесена от словаците, живели в България и завърнали се в Моравия след края на Втората световна война.
Отпечатване на ленти от лико
В България е разпространено в Етрополско и Берковско. При тази техника яйцето най-напред се сварява и боядисва в жълто. След това се пристягат ленти от лико от връх до връх. Едва тогава се боядисва в червено. След като яйцето изсъхне, ликото се сваля, оставяйки лентовидни отпечатъци.
Восъчeн батик
Комбинира се рисуване с восък и боядисване в различните цветове. Орнаментът се рисува със специална писалка или топлийка, забодена в дървена дръжка, или се използва срязано гъше перо като печатче. След това яйцето се боядисва. Ако искаме многоцветен орнамент, върху изсъхналото яйце нанасяме отново восък и го боядисваме в по-тъмен цвят от предишния. Тази операция се повтаря толкова пъти, колкото трябва да са цветовете. Готовото яйце се затопля над пламък и с хартиена кърпа се избърсва разтопеният восък.
Восъчен батик и рисуване с восък
Върху бяло или оцветено яйце с помощта на топлийка, трън или гъше перо се нанася оцветен восък. Може да се използва восък само с един или с повече цветове. Това е традиционна техника за Южна и Източна Чехия и Моравия.
Гравиране
Разпространява се в края на XIX век в Чехия, Западна Словакия и Моравия. Яйцето се боядисва в наситен цвят и след като изсъхне, върху него се рисуват с острие най-различни фигури със сенки.
Една изключително рядка техника за украса е била разпространена в България само в някои манастири – Рилския, Зографския, Хилендарския. Монасите с помощта на остри и фини инструменти, с които правели микрорезби, гравирали врязани орнаменти с религиозни мотиви и иконография върху предварително боядисаното яйце.
Восъчно батиковане и гравиране
Основният орнамент се получава с батиковане и после с гравиране за да стане по-фин. Друг начин е с восък да се покрие мястото, което трябва да остане светло. После яйцето се потапя в по-тъмен цвят, а в празните места върху него се гравират най-различни орнаменти. Шлифовани яйца са разпространени в местата със стъклопроизводство в Чехия, като върху боядисано яйце се шлифовал дребен орнамент.
Гравиране с киселина, оцет или зелева чорба
С клечка или с метален писец, потопен в азотна, солна киселина или силен оцет, се рисува орнамент върху предварително боядисано яйце. Друг
начин е с восък да се изпише орнамент върху оцветено яйце, което накрая се потапя в зелева чорба или оцет, които разяждат боята. Използва се в области с богати традиции в бродирането, рисуването и гравирането в Чехия, Моравия и Словакия. В България тази техника е била разпространена в по-ново време в отделни райони – Самоковско и Видинско.
Гравиране с мравчена киселина става, когато боядисаното яйце се слага в мравуняк да го полазят мравките и се получават най-различни орнаменти. Използва се в Чехия – Ходско, Валашско, в България в Кюстендилско.
Рисуване с боя
Използва се туш, а от 40-те години на ХХ век – бои. Рисува се типичен за Чешкия порцелан орнамент цибулак със синьо-бели мотиви. В Словакия в Модра използват сребърна и златна боя. В Източна България – Старозагорско, Ямболско и Сливенско с примитивни пособия – птиче перо и метличена клечка, върху великденските яйца се рисуват прости мотиви с бои.
Рисуване с писалка и боя в България е разпространено в района около Рила (Самоковско, Ихтиманско, Долна Баня, Костенец, Момина Клисура), в Етрополе и Североизточна България – Конак, Търговище. С помощта на писалка и почернен с катран восък се рисуват контурите на орнаментите, след което се запълват с разноцветни бои. Естественвият бял цвят на яйцето остава за фон, а рисунката е многоцветна. Тази техника и стил се отличава като специфични за България в сравнение с традициите на другите европейски страни.
Наслагване на бои и туткал като техника се използва само в района на Монтана и Враца в България. Най-напред с пръсти се нанасят разноцветни петна, които покриват цялата повърхност на сварените яйца. Пръстите след това се намазват с претоплен туткал и се овалват нашарените яйца.
Друг вариант е с вътрешност от дзука или бял бъз, които се залепват върху яйцето. Често украсата се комбинира с плат, с панделки. Среща се в области близо до реки и рибарници, където виреят растенията.
В България допълнително апликирани с пискюлчета, китчици или снопчета пъстроцветна вълна са годенишките яйца – китáнчета, подкитáнчета, кúтени яйца в Самоковско, Ихтиманско, Чепинско, Кюстендилско. В Ракитово пишкýлите допълнително били украсени със синче и пайетка в центъра. Вълната наричали шпáня (испанска вълна) и я залепвали с късчета восък в центъра на изписаните мотиви по яйцето. Понякога правели подставка на яйцето от вощеница или пък му прилепяли дръжчици, подобно на стомничка. Сгодените моми ги подаряват на своите годеници.
С плат, с р
азноцветна прежда или вълна, залепени върху яйцето, а също и с дантела украсяват в Чехия.
Има и друг интересен вариант. С малки гвоздейчета се закрепват дребни метални фигурки върху яйцето, което често се прави от чираците на ковача, за да покажат майсторлъка си. В Чехия се среща много рядко, докато в Южна Моравия и Словакия, където има много ковачи до края на 60-те години е често използван похват. В България в края на ХІХ и началото на ХХ век се срещат отделни екземпляри от подковáни с миниатюрни фигури яйца (подкова, звезда, риба и пр.)
Нетрадиционни техники
С напредъка на информационните технологии в украсяването на великденските яйца в Чехия, Словакия и България навлизат цяла редица от техники, които преди не са били познати: перфориране, оплитане с плетиво на една кука, полепвани с мъниста, пайети, брашно, семена.
