В рамките на седмица излязоха резултатите от държавните зрелостни изпити, които бяха определени като “исторически успех”, и резултатите за творческо мислене от международното изследване PISA 2022 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Подобно резултатите по четивна, математическа и научна грамотност през декември, страната ни пак е на последните места в ЕС и по творческо мислене.
Случи ли се чудо на матурата по български език и имаме ли повод да се радваме? Какво мерят двата изпитни формата и как трябва да изглежда образователната реформа в България? Има ли добри примери от българските класни стаи за развиване на креативността у ученците и защо изобщо творческото мислене е важно?
Според доклада “Бъдещето на работните места 2023” на Световния икономически форум творческото мислене е класирано като второто най-важно умение за служителите, веднага след аналитичното мислене.
“За да насърчат споделеното пътуване (пътуването на няколко души с един автомобил) и така да намалят замърсяването на въздуха и броя превозни средства по пътищата, някои държави осигуряват отстъпки за горивото и пътните такси на хората, които го практикуват. Помислете за оригинален начин, по който инициативата за споделеното пътуване да се разрасне и подобри”. Това е една от задачите, които 15-годишните ученици са решавали в рамките на международното изследване PISA 2022 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За първи път PISA включва измерване на творческото мислене на учениците – ключово за XXI век умение, което в бъдеще ще бъде все по-търсено от работодателите.
ОИСР представи резултатите от тази област на PISA на 18 юни и изводите за България отново не са добри. Подобно на излезлите през декември резултати по четивна, математическа и научна грамотност, страната ни пак е на последните места в ЕС и по творческо мислене. Българските 15-годишни ученици са постигнали среден резултат от 21 точки при средно за ОИСР 33. Така те попадат в групата на учениците от Тайланд и Йордания. Повече от половината от българските ученици не достигат базовото трето ниво на PISA по творческо мислене.
Българските ученици са под средното ниво във всички области на изследването. Различни идеи успяват да генерират едва 22,5% от учениците (при средно за ОИСР 42,9%), 25,6% генерират оригинални идеи (при средно 44,1%) и 20,3% могат да оценяват и подобряват идеи (при средно 34,2%). Българските ученици показват в по-малка степен от средното за изследването и нагласи, свързани с развиването на творческо мислене – като вяра, че могат да променят нивото си на креативност, удоволствие от учене на нови неща, желание за разбиране на поведението на хората и любопитство.
На първите места по творческо мислене са учениците от Сингапур, Корея, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Естония и Финландия. Изследването показва, че повечето държави, които са постигнали резултати над средните за ОИСР в областта на творческото мислене, се представят над средното и по математика, четене и природни науки. Но отличните академични постижения не са предпоставка за отлични постижения в творческото мислене, казват от ОИСР.
Учениците в неравностойно положение постигат значително по-ниски резултати по творческото мислене в сравнение с учениците в благоприятно положение. Този фактор е особено силен в България. 19,5% от разликите между българските ученици се обясняват с техния икономически, социален или културен статус – при средно за ОИСР 11,6%. За сравнение, в Хърватия този дял е 5,8%, в Естония – 6,9%, в Сърбия – 9,5%, в Северна Македония – 12,2%.
Подобно е положението и с фактора вид на училището. Над 50% от разликите между учениците в България се обясняват с разлики между училищата – страната е на четвърто място в това отношение сред всички изследвани. Държавите с високи постижения осигуряват добро ниво във всички училища и делът на междуучилищните разлики е сведен до минимум. България за поредна година не успява да се справи в това отношение.
“Уменията за творческо мислене могат да се преподават”, категорични са експертите на ОИСР в доклада си. Изследването е установило, че държавите с високи резултати на PISA имат официални насоки за развитие и оценяване на творческото мислене на учениците. “Учителите могат да отключат креативността на учениците като ги насърчават да изследват, генерират и обмислят идеи”, се казва още в доклада.
Добрата новина е, че вече не малко български училища осъзнават това. Учители от различни краища на страната работят по иновативни практики, интегрират знания и умения от няколко предмета, използват проектно-базираното обучение в часовете си и показват на учениците връзката между учебното съдържание и света, в който живеем. Така те стимулират децата и младежите да разсъждават, да споделят мислите си, да се аргументират, да задават въпроси, да виждат “голямата картина”. Това се случва в стандартните учебни часове във всякакви по вид училища в малки и големи населени места и показва, че промяната в начина на преподаване е възможна, стига учителите да имат желание да вложат допълнителни усилия в нея.
ОИСР описва творческото мислене като компетентност за участие в генерирането, оценяването и усъвършенстването на оригинални и разнообразни идеи. Данните от PISA предоставят информация за това доколко добре държавите подготвят учениците да мислят нестандартно в различни контексти. “В XXI век е от решаващо значение учениците да бъдат иновативни, предприемчиви и да използват целенасочено критическото и творческото мислене”, пише в доклада на ОИСР. Експертите цитират анализа “Бъдещето на работните места 2023” на Световния икономически форум, според който творческото мислене е класирано като второто най-важно умение за служителите, веднага след аналитичното мислене. От една страна цифровизацията и изкуственият интелект правят умения като творческото мислене още по-ключови за съвременния и бъдещия свят. От друга творческото мислене стимулира както развиването на когнитивни умения и умения за учене в учениците, така и емоционалното развитие, устойчивостта и благополучието на децата и младежите.
Експертите от ОИСР предлагат и конкретни решения, които държавите могат да разработят, за да повишат уменията по творческо мислене на учениците си. “Учителите, създателите на учебни програми и оценителите трябва да имат споделено разбиране за това какво е творческо мислене, как учениците могат да развиват умения за творческо мислене и как може да се измерва техният напредък. Преосмислянето на учебните програми и учебния процес с оглед на тези цели може да улесни развитието на преподаване и учене, които подкрепят творческото мислене” препоръчват от ОИСР.
