Недекларираното българско гражданство на министъра на енергетиката в правителството на Християн Мицкоски – Саня Божиновска, от няколко дни вълнува медиите в Северна Македония.
Сайтът “360 градуса” пръв публикува информация от Търговския съд в Загреб, според която Божиновска е управлявала хърватска фирма с българския си паспорт.
Не бих се съгласил с твърдението, че тя е скрила от обществото тази информация, не мисля, че трябва да вписваме в биографията си всичко, което сме правили. Ето, аз съм на 46 години и ако напиша в биографията си всичко, което съм направил, предполагам, че това ще са няколко тома
заяви Мицкоски.
Ден по-късно Саня Божиновска каза пред Канал 5, че има изтекъл български паспорт и българско гражданство, което е поискала да бъде прекратено, като процедурата според нея е приключила.
Не мисля, че фактът, че някога съм имала български паспорт, може да е спорен от етична гледна точка, защото и тогава, и сега се чувствам само македонка.
Считам, че това, че България оспорва македонската идентичност, за погрешна и контрапродуктивна политика, която за съжаление вреди на по-нататъшното развитие на отношенията между двете страни и се надявам в близко време да се създадат условия за преодоляване на тези проблеми веднъж и за всички, а Северна Македония и България трябва да се съсредоточат върху реално сътрудничество, което несъмнено включва и енергетиката”, се казва в отговора на Божиновска за Канал 5.
Саня Божиновска може винаги да се е чувствала македонка, но когато е кандидатствала и получила българско гражданство, е трябвало да подпише декларация, че има българско национално самосъзнание. Освен това кандидатът за българско гражданство декларира, че е от български произход, като се позовава на българските си предци”, уточнява “360 градуса”, публикувайки факсимиле от декларацията, която се подписва като част от документите за кандидатстване за българско гражданство.
Случаят Кирил Петков
Подобен случай с двойно гражданство имаше и у нас през 2021 г., когато бъдещият премиер от “Продължаваме промяната” Кирил Петков беше назначен за министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев.
Според Конституцията на България министри могат да бъдат хора, които са само български граждани. Петков твърдеше, че е подал документ за отказ от канадското си гражданство преди да стане министър, но не знае дали процедурата е приключила и няма документ за това.
„Имах двойно гражданство. Баща ми и майка ми емигрираха отдавна в Канада, аз отидох там на 14-годишна възраст. Придобих автоматично гражданство, след като баща ми го придоби, но се чувствам българин.
Още преди да завърша „Харвард“ се върнах тук, бизнесът ми е тук и изнасяме български продукти в Канада. Направих отказ от канадското си гражданство доста преди да стана министър – още когато разбрах, че има шанс да стана
Нотариално заверено волеизявление е, но нямам потвърждение от канадските власти“, заяви тогава Петков.
По-късно Конституционният съд (КС) обяви президентския указ за назначаването на Кирил Петков за служебен министър на икономиката за противоконституционен, а Специализираната прокуратура образува проверка за гражданството му. През декември 2021 г. районната прокуратура обяви, че няма престъпление и отказа образуване на дело. Това постановление беше потвърдено от градската и апелативната прокуратура, но върховната директно образува досъдебно производство и нареди на районните магистрати да разследват, а Гешев поиска имунитета на Петков.
