Имотният пазар в България продължава да е най-бързо развиващият се в Европа, а анализаторите продължават да търсят обяснения за този феномен на фона на усещането на повечето хора за ниски доходи и липсата на перспективи.
Цената на жилищата също нараства, но това не спира купувачите. Заради все още ниската финансова култура на българите, повечето от тях смятат, че инвестицията в имот е най-сигурна.
Другите причини за интереса към този пазар са ниските лихви по депазитите в банките и притесненията от още по-голямо поскъпване на имотите около предстоящото ни влизане в Еврозоната. Съществен фактор е и очакваните промени в местните наредби за изчисление на данъчните оценки, които ще увеличат дрстично таксите и данъците при придобиване на жилище в следващите години. Всичко това кара хората да купуват веднага.
Отктъде идват парите?
Анализаторите подреждат четири основни източници на средставата, които се въртят на имотния пазар – парите, които идват в България от гурбетчиит в чужбина, спестявания на гражданите, пари с неясен произход, които няма да могат да бъдат обменени при влизането на еврото и кредити.
Банките раздават кредити на корем
На фона на все по-честите предупреждения от БНБ за състоянието на жилищнияпазар, кредитните институции продължават да раздават на корем ипотечни заеми.
През юни от БНБ отчитат истински бум в ипотечното кредитиране в България – обемът от ипотечните заеми набъбва с рекордните 515 млн. лв. отпуснати в рамките на един месец. Така общият обем на ипотечните кредити достига невижданите 22.3 млрд. лв.
Статистиката показва, че от началото на годината общият обем на жилищните заеми расте средно с 406 млн. лв. на месец. За сравнение, през миналата година тази сума беше едва 282 млн. лв. при 209 млн. лв. за 2022 г.
В рамките на първата половина от годината пък обемът на ипотечното кредитиране е нараснал с около 2 млрд. лв.
Ускореното жилищно кредитиране е резултат от все по-високите цени на имотите в България, като по данни на централната банка средният размер на един ипотечен заем вече достига до около 200 хил. лв.
Съществен фактор за кредитирането са рекордно ниските лихвени проценти, които според най-новата прогноза на централната банка няма да се променят особено.
Въпреки ускореното кредитиране данните на БНБ показват, че качеството на кредитите с всеки изминал месец се подобрява, включително и през юни, когато проблемните ипотечни заеми спадат до под 242 млн. лв.
Минимално ускорение има и при потребителските кредити, чийто годишен ръст през юни достига 14% и надхвърля 18 млрд. лв. В номинален размер месечният ръст е с около 232 млн. лв. или с около 1%.
Спестяванията също растат
За юни домакинствата и бизнесът са натрупали спестявания от 1.5 млрд. лв. Това е най-големият месечен ръст на депозитите от началото на годината и най-силният от декември 2023 г. Сега домакинствата увеличават спестяванията си с около 1 млрд. лв. до 83.8 млрд. лв., а бизнесът – с около 500 млн. лв. до 44.2 млрд. лв.
Общо в депозитите в банковата система продължават да растат до рекордните в стопанската история на България 131.4 млрд. лв., което допълнително повишава ликвидността на банките и ги улеснява да запазят ниските си лихвени проценти по жилищните заеми.