„Да се увеличават пенсиите и заплатите, не е нито лява, нито дясна политика, това е човешка политика. Това е политика, която намалява неравенството в доходите. Доближава ни до европейските държави и ни отдалечава от латиноамериканския модел от времето на ГЕРБ, при който малко хора стават много богати, а останалите тънат в бедност или емигрират“. Това казва водачът на пловдивската листа на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Асен Василев, който като финансов министър 3 години защитаваше тази политика по доходите с всеки бюджет. Ето и неговия анализ:
Ако направим сравнение на ръста на заплатите и пенсиите – в периодите на управление на ГЕРБ (2009-2021 г.) и тези на Промяната (2021-2023 г.), става пределно ясно, че доходите за последните 3 години са се увеличили толкова, колкото за 12-те години управление на ГЕРБ.
Какво се случи с доходите ни за 3 години?
Средната работна заплата през 2009 г., точно след приемането ни в ЕС е 623 лв. За 11 години до 2020 г. тя нараства със 767 лв. до 1300 лв.
А после, само за три години от 2021 г. досега нараства с още 733 лева до 2123 лв. За три години, колкото за предишните 11 г.
Какво става с доходите на 2 милиона пенсионери – през 2009 г. средната пенсия е била 288 лв. До 2020 г. се е качила с „цели“ 94 лв. и е стигнала до 382 лв. За 10 години само 10 лв. увеличение. За сравнение – през 2023 г. средната пенсия вече е 788 лв. Увеличила се е повече от двойно – с 406 лв, а от 1 юли ще нарасне с още 95 лв. до 883 лв.
Още по-страшно беше положението, което заварихме с най-бедните пенсионери. Минималната пенсия от 136 лв. през 2009 г. в края на управленето на ГЕРБ е станала 250 лв. Със 114 лв. се е вдигнала за 11 години. Поседните три години скокът е повече от двоен – минималната пенсия е 523 лв., а от 1 юли 2024 г. има още едно увеличение до 580 лв.
Как намалихме неравенствата между бедни и богати?
Коефициентът на неравенствата (т.нар. Коефициент Джини) е нещо много показателно за това къде сме спрямо Европа по доходи. Като цифри той е между 0 и 100 – нула е, ако всички сме абсолютно равни и получаваме еднакви доходи, а 100 е, ако един човек получава всички доходи, а всички други получават 0. За 11 години управление на ГЕРБ от 2009 г. до 2020 г. коефициентът на неравенство скочи от 34 на 40. Средният в Европа е 30. А 40 е коефициентът на Латинска Америка.
Как вече може да си купим 2/3 от това, което купуват европейците?
Още една интересна статистика е тази за реалното индивидуално потребление. Тоест колко един български гражданин може да си купи, спрямо средно европейския.
Към 2009 г. сме имали средства да си купим 45% или малко под половината от това, което един среден европеец може да си купи – като стоки, услуги и т.н. През 2020 г. сме на 57%, а 2023 г. вече сме 67,9% или 2/3 от това, което може един средно европеец да си купи. По този показател поне вече не сме на опашката на Европа – Унгария е след нас на 67,8%.
И накрая един показател, който може да ни покаже колко добри са „добрите времена“ на ГЕРБ – това е брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в България, съотнесен към средноевропейския. Това показва колко богата е нашата страна. През 2009 г. сме били на 44% от средноевропейския БВП на глава от населението. 11 години по-късно, към края на управлението на ГЕРБ, сме повишили процента на 54, т.е. 10% сме наваксали. Само за последните три години сме наваксали още 10% и сме вече на 64%. Или казано по-просто – за три години сме наваксали толкова, колкото за 12-те години управление на ГЕРБ.
В държавите, които са стигнали коефициента 70% – Ирландия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия, Словения, Словакия, гражданите, които са емигрирали, започват да се връщат. За три години наваксахме 10%, остават ни още 6. Но за да започнат хората да се връщат, трябва да имаме честни правила и справедливост.
Ако искаме европейско развитие, европейски доходи и честни правила, изборът е ясен – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Подкрепете „Продължаваме Промяната – Демократична България“ с номер 14 за парламентарните и европейски избори на 9 юни!
