Чуден пролетен ден. Слънцето грее, на душата е леко и всичко изглежда, сякаш най-доброто предстои. Човек не подозира, че след секунди белезниците ще щракнат и той ще се окаже приклещен в мощната прегръдка на телекома.
На прага в офиса на А1 ме посреща млад мускулест левент и още от първото изречение истината лъсва: корпоративните комуникации не са силната му страна.
Но пък е приветлив. Настанява ме удобно срещу себе си и започва свойски разговор, от което леко откачам, тъй като времето, което съм отделила за общуване с отзивчиви служители на А1, върви към приключване. Той обаче има други планове за нас двамата. Ясно е – няма да ми се размине с нищо и никакво подновяване на договор. Днес е последният работен ден от март, изтича неустоима промоция и младежът с бицепсите е твърдо решен да ме ощастливи.
“Към кой оператор е телефонният ви номер?”, пита, предусещайки, че съм изпаднала в дълбока заблуда. “Yettel”, гледам виновно, само и само да съкратя процедурата по облъчване. “И плащате 35 лева на месец, нали?”, ликува Аполон. “Всъщност плащам 45”, отговарям и започвам да се въртя нервно на стола под изпитателния му поглед. С артистичен жест служителят обяснява колко безобразни са цените на конкуренцията и как ще растат главоломно с инфлацията.
A1 обаче са на страната на добрите сили. При тях за стойността на една телефонна сметка, че и по-малко, ще получа 200 тв канала, включващи HBO, Cinemax, няколко Диеми, два приемника, интернет, рутер и джиесем с неограничени разговори и интернет. Сделката е впечатляваща, но часовникът цъка безмилостно. “Бързам!”, изплаквам отчаяно. Обещавам, че ще помисля и ако реша, ще му дойда на крака следващата седмица. “А-а-а, ще имате да вземате от понеделник. Днес е последният ден на промоцията, а утре е събота и ние за щастие почиваме”, усмихва се блажено Аполон.
“Сигурно пак ще имате оферти в следващите месеци…”, примирявам се, докато потропвам демонстративно с крак. “Такава оферта няма да има никога повече. Изпуснете ли я, ще съжалявате”, непреклонен е той. Изсъсквам му, че съм готова да страдам доживот, само и само да ме пусне да си вървя. “А как е телефонният ви номер”, пита лукаво моят мъчител. Без ни най-малко да заподозра подмолния ход, диктувам чинно номера. “Готово, запазих го! От понеделник вече можете да станете наш клиент!”. “Но аз не искам!”, вия от безсилие. “И защо, искате да плащате повече ли?”, играе го неразбрал той.
Намеквам, че не сме на Четвъртък пазара, но младежът явно е претръпнал на всякаква критика.
“Вижте, при нас ще получите всичко това само за 42,99 лв. Офертата важи само сега и никога повече”, припява неуморно служителят.
Въздъхвам. 20 безвъзвратно загубени минути и опънати нерви в готиния слънчев ден. “Господине, казах ви 10 пъти, че няма да се възползвам от офертата ви. Точка!”, устремявам се към изхода. “Добре, щом сте толкова богата, че да плащате повече, ваша работа”, нарежда след мен Царят на маркетинга.
Кипвам, но нямам време дори да го погледна . Изнизвам се със скоростта на светлината, че току-виж ме дръпнал обратно в офиса, където ще ме държи на хляб и вода чак до края на неустоимата промоция.
