Русия е поразила над 900 училища, болници, църкви и други жилищни и обществени сгради от началото на войната. Част от тях за напълно разрушени, други са значително повредени. Става дума само за сгради, които изрично защитени от Женевските конвенции. Пораженията върху военната инфраструктура на Украйна са отделно.
Точната а и изчерпателна картина на местата, където се е водила войната, е направена с подробен с анализ на сателитни данни. Наптази база “Ню Йорк Таймс“ разработи запис на всеки град, всяка улица, и всяка сграда, която е била взривена.
Мащабът на пораженията е ужасяващ. В Украйна са разрушени повече сгради, отколкото ако всеки блок в Манхатън бъде изравнен със земята повече от четири пъти, изчисляват експертите.
Части от Украйна, отдалечени на стотици километри една от друга, приличат на Дрезден или Лондон след Втората световна война.
За да изготви тези оценки, „Ню Йорк Таймс“ работи с двама водещи учени в областта на дистанционното наблюдение – Кори Шер от Граунд Юнивърсити Център в Ню Йорк и Джеймън Ван Ден Хук от Държавния университет в Орегон, за да анализира данни от радарни сателити, които могат да откриват малки промени в застроената среда.
Тези оценки са консервативни. Те не включват Крим или части от Западна Украйна, за които няма точни данни. Истинският обхват на разрушенията вероятно е още по-голям – и той продължава да расте. В средата на май руснаците бомбардираха някои градове в Североизточна Украйна толкова яростно, че един жител каза, че са заличени цели улици.
Украинските сили също нанесоха големи щети, като бомбардираха руските позиции на фронта и атакуваха контролирани от Русия територии като Крим и град Донецк. Въпреки че не винаги е възможно да се определи коя страна е отговорна, разрушенията, регистрирани в контролираните от Русия райони, бледнеят в сравнение с тези, които се наблюдават от украинска страна.
Щетите се изчисляват на милиарди, но истинската цена е много по-висока.
Маринка е била общност. Маринка беше жива история. Маринка е била извор за семействата в продължение на почти 200 години. Заличаването ѝ е накарало хората да се чувстват изгубени.
“Ако затворя очи, виждам всичко от стария си живот”, казва 34-годишната Ирина Хрушковкса, която е родена и израснала в Маринка. “Виждам входната врата. Мога да мина през нея. Мога да вляза в красивата ни кухня и да погледна в шкафовете”.
„Но ако си отворя очите”, каза тя, “всичко е заличено”.
