История за дълбоката, жестока, голяма, изпепеляваща любов, която те кара да летиш и същевременно те срива до земята.
Онази любов, която бележи живота завинаги и остава до края в сърцето.
Такава е любовната история на голямата Невена Коканова и сръбския актьор Раде Маркович.
Името Невена Коканова стои изписано със златни букви в сърцата на публиката и в историята на българското кино. Тя подарява на публиката си изключителни образи.
Най-незабравимата ѝ роля е в „Крадецът на праскови“, създаден по повестта на Емилиян Станев. Филмът е режисьорски дебют за Въло Радев през 1964 година.
Сюжетът разказва за невъзможната любов между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович на фона на трагичните събития през Първата световна война.
Въздействието от актьорската игра всъщност се дължи на чувствата, които пламват между Невена Коканова и екранния ѝ партньор.
Раде Маркович разказва:
“Това, което се случваше между нас, оживя във филма. Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната.“
На снимачната площадка чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Невена репликите: „Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват.
Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Не е просто игра…истина е…
Любовта им е невъзможна, защото той е женен за сръбската звезда Оливера Маркович, артист на Югославия, тя – омъжена за Любомир Шарланджиев. Съпругът на Невена знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира.
Раде Маркович си спомня след години:
„Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак след снимките, когато се върнах в Белград. Аз се разведох, но Невена не можа.“
Седем години двамата крият тази невъзможна любов – любов на откраднати мигове, целувки, на тайни срещи и обреченост.
В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.
“Аз бях готов за нея. Желанието е едно, но в живота често става другояче. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й. Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че трябва да се отрече от мен. Бях готов да я приема. Разведох се веднага след като се върнах от България, след края на снимките. Разведох се, макар че бях женен отдавна, имахме голям син. Истината е, че краят на този брак вече беше наченат. Не се страхувах от нищо, не се колебаех. По това време имаше известен в цяла Югославия слоган „Оливера и Раде Маркович“. Хората бяха много изненадани от развода ни. Те не знаеха, че чувствата ни бяха изразходвани. Разделихме се като приятели, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена.“
Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 г., на 61 г. Ракът отнема голямата актриса, която до последно не свежда глава, никога не се оплаква и запазва статута си на вечната и незабравимата. Последният й пристан е с. Иглика в Еленския Балкан, където тя избира да линее тихо и достойно.
Десет години по-късно в хърватския град Забок си отива и нейната голяма любов – Раде Маркович. След смъртта му става ясно, че той е запазил всички писма, които са си разменяли с голямата му обич.
Раде е съхранил нейни невероятни изповеди, съвместни снимки от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.
Най-голямата му мъка обаче остава, че не е успял да се сбогува с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на единствената за него Невена…