Не, не съм престъпник. Чувствам се така. Заобиколена съм от полиция. Когато излизам от вкъщи и когато се прибирам, виждам униформени на всеки ъгъл. Някои от тях ме спират и питат къде отивам. Коли на жандармерията обикалят квартала през ден, а понякога и всеки ден.
Може би си помислихте, че живея в Колумбия, Еквадор или Аржентина, но това не е така. Живея в Пловдив, в панелка на ул. “Месемврия”.
Между два стадиона.
Преди няколко месеца бях затворена в кварталния магазин с още десетки като мен, за да мине футболната агитка на “Локото”. Снощи пък са наложи да се прокрадвам между тълпи агресивни фенове, а полицаи да ми показват по коя улица да мина към дома си.
Усещането е гадно – сякаш съм съмнителен елемент. Чувам, че все повече хора продават жилищата си в кв. “Каменица” и се изнасят към по-спокойни райони на града. А само допреди няколко месеца това беше един от най-тихите квартали в Пловдив.
Понякога си мисля, че жертвахме твърде много в името на футбола…
